След премиерата в Стара Загора, новозагорци имаха честта да видят новия документален филм за проф. Минко Балкански в Училищния театър на СУ „Христо Ботев“, който носи неговото име.

Учен, просветител, будител и най-големият дарител в областта на образованието, той е роден в старозагорското село Оряховица, където е седалището на Фондацията на негово име. Корените му са свързани с новозагорския край – живописното село Крива круша, останало и до днес в сърцето му.

Сред насъбралите се в препълнения салон бяха и кметът на Община Нова Загора Галя Захариева заместник-кметът Ивайло Енев, директорът на СУ „Христо Ботев“ Бойка Няголова, общински съветници.

Преди прожекцията създателят на филма Владина Цекова - доброволец и пътешественик, вдъхновител за българите по света, представи с няколко думи проф. Минко Балкански и остави публиката в компанията на самия професор чрез екрана.

„Моето име е Минко“ е новият филм за българина, прочул родината си  с високите си постижения в науката.

На 15 години той постъпва като студент в престижния световен Университет в Париж – Сорбоната. На 28 години става професор по физика. Почетен професор в най-признатите световни университети - Университета „Пиер и Мария Кюри“ в  Париж, Калифорнийския университет „Ървин“, в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, Масачузетс. Доктор е на лабораторията по физика към Университета „Пиер и Мария Кюри“ и на службата за  международни отношения. През 1992 – 1995 г. става заслужил професор и  носител на „Доктор хонорис  кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С неустоим устрем великият българин се отдава на просветителска дейност, подкрепяйки образованието, културата и науката, израз на този негов стремеж е основаната от него Фондация „Миню Балкански“, чийто почетен председател е днес.

Високите научни достижения не са единствената мисия в неговия живот. Дарителството и благотворителността в името на образованието водят професора в неговия дълъг и богат житейски път. Какво стои зад всичко това, разкрива филмът на Владина Цекова. В неподправения диалог с проф. Балкански и в красивите текстове от кореспонденцията между него и баща му, извира философията на един здрав морал, поставящ в центъра любовта към хората, непрекъснатия стремеж към усъвършенстване и израстване в името на това да се твори и създават блага за хората. „Човек е щастлив, когато дава.“ – тази простичка формула, повторена искрено, говори за чистата и копнееща да създава добро душа на професора.

След прожекцията в театъра, носещ неговото име, публиката имаше щастието да се впусне в разговор с хората, „заразени“ от неговия дух и впуснали се в продължаване на неговата кауза. Младите хора отправиха въпроси към създателката на филма, а в диалога се включиха и представителите на Фондация „Миню Балкански“, които се оказа че присъстват сред аудиторията: Янка Ковачева – директор „Учебни дейности“ към Фондацията и французойката с български корени Софи Герарди – неин председател. Tе споделиха впечатления, спомени и изразиха готовността си да откликнат на предложения за съвместна просветителска и културна инициатива.