Вотът на недоверие към служебния кабинет няма да предизвика правни последици, коментираха пред Дарик конституционалисти. Според доц. Наталия Киселова Народното събрание може да осъществява парламентарен контрол, но не и да търси политическа отговорност от служебното правителство, защото то е назначено от президента и няма как да бъде свалено по парламентарен път. Конституционалистът Орлин Колев уточни, че няма как президентът да бъде задължен да се съобрази с вота на недоверие на парламента, а и е напълно възможно да няма друг в „домовата книга“, който да се съгласи да стане служебен премиер.
„Вотът на недоверие, съгласно чл. 89 е процедура за търсене на политическа отговорност на правителството от Народното събрание. Тъй като това е процедура, която се използва при парламентарно формирано правителство, за да бъде то съборено, поради тази причина се прилага само за парламентарно формирани правителства. По отношение на служебно правителство може да бъде упражнен парламентарен контрол – това са въпроси, питания, изслушвания, предоставяне на информация, някакви форми на отчети, но не може да им се търси политическа отговорност. Може би народните представители са се заблудили, че има сливане между контрола и отговорността – не, няма“, коментира преподавателят по Конституционно право доц. Наталия Киселова.
Тя уточни, че само органът, който назначава, може да търси отговорност:
„Казано житейски, когато ви е назначил един работодател, то няма как да ви уволни друг. Това, което беше извеждано като аргументация за промяната в чл. 99, промени реда, по който се назначава, но не промени статуса на правителството, а именно, че то е непарламентарно и не може да бъде съборено по парламентарен път, дори да приемат решение, с което му гласуват недоверие. То не обвързва пезидента и това ще бъде удар във въздуха.“
Конституционалистът Орлин Колев също е на мнение, че вотът на недоверие е неудачен и неприложим по отношение на служебен кабинет, защото той е назначен от президента, а не от Народното събрание. Още повече, че няма как президентът да бъде задължен да се съобрази с вота на недоверие.
„След като се гласува вот на недоверие, то правителството следва да подаде оставка и на негово място следва да се избере ново правителство. В този смисъл трябва да тръгнем пак по реда на образуването на служебното правителство с консултациите с президента, които трябва да проведе измежду посочените десетина длъжностни лица (б.р. – след промените в Конституцията), които евентуално биха се съгласили да станат министър-председатели. Но в този случай няма как парламентът да задължи президентта да започне наново процедурата по образувне на служебно правителство“, смята Орлин Колев.
Според него стои и въпросът дали президентът ще прояви „прекалено сътрудничество“, което граничи с несъответствие с основния закон. Още повече, че е възможно никой от изброените като възможни за назначаване като служебни премиери в Конституцията да се съгласят да поемат поста
„В този смисъл може да се окажем в невъзможност да заменим служебното правителство, което е получило вот на недоверие. Всичките тези абсурди, които споменавам водят не еднозначно до извода, че института на вота на недоверие е неприложим по отношение на служебното правителство“, каза Колев.
Според него друг голям въпрос е пред кого отговаря политически служебният кабинет според новите разпоредби на Конституцията.
„Дали е пред парламента или пред президента. Ще се окаже, че нито пред парламента, нито пред президента служебното правителство носи отговорност. На практика служебните министри са отговорни единствено пред министър-председателя и той по собствена инициатива може да поика от президента рокади в служебното правителство“, каза Орлин Колев.
Доц. Наталия Киселова коментира още, че по темата има решение на Конституционния съд от 1992 година, което ясно посочва, че няма как служебен кабинет да бъде свален с вот на недоверие и подобен акт и изваждането на темата в публичното пространство показва дълбоко непознаване на функционирането на българската държава.
Чуйте подробностите в прикачения звуков файл
