В Дарик трудът е песен!
Затова на 1 май, в Деня на труда, задаваме 9 въпроса на 12 души от медиите в портфолиото на Дарик, които разказват за първия си работен ден, уроците “на терен” и какво са научили в работата си.
Денят за слушателите на Дарик радио започва с неговия глас, а на работна дисциплина той се учи в далечната 2000 г. - Михаил Дюзев!
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
Първата ми работа беше в телевизия “Демо”. Това беше през 2000 г., веднага след дипломирането ми като културолог в Софийския университет.
Какво помниш от първия си работен ден?
Притеснен, мълчалив и като на заколение. Първата ми задача беше да чета и редактирам текстове на минали емисии на колегите.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Че трябва да поздравявам учтиво всеки, който срещна. Независимо дали е чистачката или главния редактор. Бързо разбрах, че и от двамата зависят много важни неща, свързани с това на работното място да ми е приятно и полезно.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Притеснението от камерите и прожекторите. След това да избягвам рутината. Любопитството е това, което ме води напред.
Някой разплаквал ли те е?
По-скоро нервирал до истерия. Мисля, че всеки е имал такива моменти в работата си.
Забавляваше ли се?
От първата минута, след като разбрах че това, с което се занимавам адски ми харесва.
Какво те мотивираше тогава?
Да имам хубава, престижна, работа и такава, която усещах, че ще заобичам.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Дисциплината. Мога да нося отговорност за действията си.
Покажи ни снимка от този период?
Снимката е от един от първите ми ефири в Дарик през 2001 г., октомври.
Михаил Дюзев, водещ на сутрешния блок “Дарик кафе”
Легендата на спортната журналистика Томислав Русев взима хляба в ръцете си за първи път не с тежки думи зад микрофона, а с тежък труд на строителната площадка.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
На 21 години, като общ работник строител. Прекъснах следването си, една година носех тухли, цимент и железа на строеж
Какво помниш от първия си работен ден?
Като журналист помня, че редакторът прие първия ми текст без възражение. Видя, че има хляб в мен.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
С работата шега не бива.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Да предавам с лаптоп още през 1994 г. световното първенство по футбол в САЩ.
Някой разплаквал ли те е?
В работата - не. Със сълзи не става, а с пот.
Забавляваше ли се?
До днес се забавлявам. Иначе ще е мъка да се работи.
Какво те мотивираше тогава?
Исках да стана това, което съм днес.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Има ли работа, да я свърша, както трябва, без оправдания.
Томислав Русев, водещ на спортното шоу на Дарик радио и основател на радио “Гонг”
Програмният директор на Дарик радио Константин Вълков стартира кариерата си като пишещ журналист в редакцията на легендарното списание “Егоист”.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
90-а ще да е било, става дума за списание Union Media, което после се разви в “Егоист”. Бях момче за всичко - търчах по печатници, набирах текстове, ходих насам-натам за снимки и други подобни, пишех текстове, малки.
Какво помниш от първия си работен ден?
Нищо съществено, освен, че със сигурност сме слушали много музика и сме разглеждали много списания. Всички в редакцията.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Че трябва да съм любопитен, да чета много.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Да пиша и разработвам теми, които не са ми задължително интересни и лесни за правене.
Някой разплаквал ли те е?
Несправедливостта винаги ме е разплаквала. Когато има такава.
Забавляваше ли се?
Да. Това е причината да работя от 16-годишен в Дарик радио.
Какво те мотивираше тогава?
Че работя това, което харесвам.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Че правя всичко в последния момент.
Покажи ни снимка от този период?
Константин Вълков, програмен директор на Дарик радио и водещ на “Стълбището”
Финансова култура се гради с усърден труд на младини. Доказателство за това е първата работна история на финансовия журналист в екипа Иван Нончев.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
Първата ми работа беше да разтоварвам тирове в 10-и клас, през далечната 1999 г. Те бяха натоварени с медицинска литература, която беше форма на дарение за различни болници в София.
Какво помниш от първия си работен ден?
Не беше точно ден, а по-скоро работна нощ, защото тировете обикновено идваха следобед и трябваше да ги разтоварим до сутринта, за да освободим камиона. Книгите бяха в насипен вид и се разтоварваха бавно и трудно. Помня, че след това изядох три баници с боза и заспах.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Да се пазя, когато вдигам тежки предмети. А също и че да си пишеш домашните не е най-тегавото нещо на света.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
По онова време нямаше кой знае какви предизвикателства. На 17 години си общо взето безсмъртен и можеш всичко. Предизвикателствата идват по-късно, но най-голямото е да се опиташ да видиш определена ситуация през гледната точка на друг човек.
Някой разплаквал ли те е?
В работата - не.
Забавляваше ли се?
Абсолютно.
Какво те мотивираше тогава?
Като ученик ме мотивираше възможността да имам някаква финансова независимост. Иначе, според мен, за един тийнейджър да започне някаква работа, било то и само през лятото, е изключително ценен опит и възможност, която не трябва да се пропуска.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Навикът да работя безпроблемно с най-различни хора. Сам човек не може да разтовари тир за една нощ.
Покажи ни снимка от този период?
Иван Нончев е част от екипа на Darik Business Review и водещ на рубриката “Портфейл” в ефира на Дарик радио
За винаги написаното “домашно” преди ефир, а и в живота, Ирина Русева разбира още преди да прекрачи прага на радиото.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
Започнах да работя на 20 години като учител по английски в столичното читалище “Наука”. Като редовен студент в СУ имах свободно време, което смятах, че е най- добре да запълня с труд.
Какво помниш от първия си работен ден?
Помня, че получих подкрепа и топло посрещане. Тогава разбрах, че трябва и съм длъжна да оправдая очакванията.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Най-важното, което научих е, че с добра организация и дисциплина, ще можеш да си свършиш добре работата.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Най-голямото предизвикателство беше да бъда майка и да не се отказвам от професията. С подкрепата на близките ми и най-вече на съпруга ми, успях да се върна по-малко от седмица след раждането. Още преди 24 години открих вече наложения модел home office. Подготвях си интервютата и новините вкъщи, имах техническо оборудване и в радиото идвах с написано домашно.
Някой разплаквал ли те е?
Често ми се случваше като млад репортер, трудно понасях критиката, но осъзнах, че в крайна сметка е за мое добро.
Забавляваше ли се?
Обичам професията си и всеки ден се забавлявам, откривайки нови хоризонти и предизвикателства. Адреналинът от студиото и на терен, те кара да се чувстваш млад, дори, когато си над 50-те.
Какво те мотивираше тогава?
Мотивацията ми винаги е била да търся и представям истината, отговорността към обществото за промяна към по-добро.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Най- полезният ми трудов навик е, че винаги планирам утре. Дори при извънредни обстоятелства, трябва да си подготвен и да прогнозираш какво би могло да се случи. Самодисциплина е верния път в живота.
Ирина Русева, водеща на спортното шоу на Дарик радио
Той има богат и пъстър професионален опит, достатъчен за самостоятелен лексикон, но тук избра да разкаже история за боза, БНТ и малко музика - Георги Донков.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
Първата ми работа, за която получих възнаграждение, всъщност е като много малък. Не помня на колко години съм бил, но със сигурност не бях тръгнал на училище. Участвах в хумористична програма на БНТ (тогава БТ) с незабравимия български актьор Васил Попов.
Какво помниш от първия си работен ден?
Това, че трябваше да снимаме някаква сцена, в която Васил Попов ме хранеше със супа. Вместо супа обаче, от екипа на продукцията бяха осигурили боза. Резлива. Направихме доста дубли и предполагам, че всеки може да се досети как завърши всичко.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Че човек не трябва да прекалява с нищо в този живот, най-малко с бозата.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
За тогава не си спомням, но до ден днешен имам проблем с ранното събуждане и все така ми се случва, че водя или съм продуцент на сутрешни предавания.
Някой разплаквал ли те е?
Не. Надявам се и аз да не съм разплаквал колеги.
Забавляваше ли се?
От самото начало, до ден днешен.
Какво те мотивираше тогава?
Помня, че ми беше много интересно. Камери, осветление, декори и най-важното - актьори, които бях виждал само по телевизията.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Много са, но най-важните, поне според мен, са - дисциплина и отборна игра. Независимо от това, че в повечето случаи съм сам зад микрофона или пред камерата, за да се получи качествен продукт са необходими много хора, които обикновено остават скрити за публиката. Благодаря на всички, с които съм работил през тези години и работя в момента!
Покажи ни снимка от този период?
Хм. Определено нямам под ръка снимка от този период, но снимката, която ще видят читателите е от периода ми като музикант, който продължи доста дълго. Учил съм ударни инструменти и известно време бях барабанист на различни групи, но в един момент реших, че не мога да стоя най-отзад на сцената и рязко започнах да се изявявам като вокал-солист. Този кадър е от концерт на групата Тип-Топ, част от която след това направи трансфер в Б.Т.Р. и “Биг мама скендъл”. Знаменито време беше.
P.S. Показвам тази снимка по настояване на екипа на darik.bg ;)
Георги Донков, водещ на предаването “Кой Говори” в ефира на Дарик радио
Тя изглежда истинска дама, но “работният лексикон” разкри нейна неподозирана хипарска страна - Деница Соколова.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
В далечната 2001 г., когато бях в 9-ти клас, продавах сладолед на ул. “Раковски”, в една небезизвестна софийска дюнерджийница. Там клиенти ми бяха прочути лица от BG рейв сцената в ония времена.
Какво помниш от първия си работен ден?
Първия не, но няма да забравя как получих от един клиент “бакшиш” за доброто ми отношение - пропуск за партито на DJ Jeff Mills Vitosha Open Air. Помня кой беше този клиент до ден днешен. Да ви кажа ли?
Да!
Файчето от Тибетски сърца.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Уроците идват по-късно. Или поне осмислянето им.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Да ставам навреме, да отивам навреме.
Някой разплаквал ли те е?
Тогава не. По-късно, когато работех в авиацията една старша стюардеса добре си упражни превъзходството върху мен.
Забавляваше ли се?
Бях на върха! 15-годишна с лятна заетост, социални контакти и някакви “къси” пари в джоба.
Какво те мотивираше тогава?
Мисля, че исках да съм редом до майка ми и баща ми в семейната йерархия.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Полезните ми навици от историята на трудовия ми стаж се оказаха най-вредните.
Покажи ни снимка от този период?
Деница Соколова е креативният ум, който стои зад проектите и събитията с марката Дарик
Той успешно лавира между радио и digital, преценява внимателно, не отстъпва лесно и е на терена на спортната журналистика от ученик - Иво Стефанов.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
На 17 години, в радио Гонг.
Какво помниш от първия си работен ден?
Беше много вълнуващо да се докосна до всичко, което се случваше.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
В началото се научих на търпение и много внимателна преценка на случващото се.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Най-голямото предизвикателство е да успея да предразположа събеседниците ми и да ги изкарам от обичайната обстановка, да говорят за нещата така, както мислят и да говорят интересно.
Някой разплаквал ли те е?
Не!
Забавляваше ли се?
Всеки ден и работата ми доставя удоволствие.
Какво те мотивираше тогава?
Че всеки ден ме очаква ново предизвикателство.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Упоритостта, не се отказвам и на 20-то телефонно обаждане, въпреки че продължават да не ми вдигат.
Покажи ни снимка от този период.
Иво Стефанов, главен редактор на сайта dsport.bg
Тя вдъхновява и образова бъдещите родители и тези, които вече отглеждат деца. Преди да се посвети на темата обаче, започва пътя си с мисълта “няма начин да се справиш с това‘‘ - Вержиния Николова.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
През 2011 г. при официален вносител на корейска и престижна скандинавска козметика. Отговарях за планиране на позиционирането на бранда на пазара. Подготвях каталозите на различните брандове, координирах рекламното планиране, провеждах обучения на кадрите в представителните магазини на марките в България.
Какво помниш от първия си работен ден?
Спомням си, че си казах “няма начин да се справиш с това‘‘.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Продължавай, дори когато изглежда, че твоите усилия нямат резултат.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Да отстоявам своята професионална позиция и принципи.
Някой разплаквал ли те е?
Не мога да преброя колко пъти…
Забавляваше ли се?
Да, когато спрях да плача.
Какво те мотивираше тогава?
Първо, вярвах в това, че продуктите са наистина специални, второ – смятах, че грижата за здравето на кожата и косата не бива да плод на суетата. И, разбира се, хората, с които споделяхме обща визия за големи успехи на всеки проект.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Никога да не закъснявам.
Покажи ни снимка!
Вержиния Николова ( вдясно) е главен редактор на “9 месеца”
Той живее в света на слушалките си, от които обикновено звучи джаз. Гневи се на новините, но ги съобщава с кадифен тембър в ефира - Петър Севов.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
Първата си работа започнах през 1992-ра в Канал Ком – Пловдив. Новинар.
Какво помниш от първия си работен ден?
Помня, че рекламите, независимо колко излъчвания имаше на ден от всяка, четяхме на живо в ефир. Нямаше кой да ги чете същия ден. Живко Желев, собственик и шеф на радиото, ме видя в коридора и ми каза да влизам веднага в студиото с 20 рекламни текста. Същото се повтори още 30 пъти в същия ден.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Че ако искаш нещо много силно, в началото трябва да спиш в офиса си.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Самата мисъл, че ще работя в една от първите частни радиостанции в България, си беше повече от предизвикателство.
Някой разплаквал ли те е?
Не, по-скоро не. Разстройвах се, когато радиото напускаха любими хора.
Забавляваше ли се?
Много, но така, както се забавлявам в Дарик Радио, не съм се забавлявал никога.
Какво те мотивираше тогава?
Самата работа, както и сега.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Отнасям се сериозно към всяка задача. Това е.
Покажи ни снимка как водиш новини.
Петър Севов, водещ на новините на Дарик радио, заедно с Теодора Каролеева в предаването “Денят”
Наскоро той се завърна към телевизионния си образ на мистър “Стани богат”, но целият му професионален път е белязан от радиото - Ники Кънчев.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
Моята работа в Дарик винаги е била “водещ”. Водил съм „Купон на изток от Рая“ близо 15 години, „България следобед“ към 5-7 години и „Ники Кънчев шоу“ вече 18 години.
Какво помниш от първия си работен ден?
Помня всичко сякаш беше вчера. Имах късмета и шанса да бъда водещ в първия исторически ден от създаването на Дарик радио – 21 януари 1993 година. Радиото стартира по обяд, а вечерта трябваше да тръгне моето предаване „Купон на Изток от Рая“. Същата вечер, с идеята да представи всички предавания и колеги зад микрофона, водещ беше продуцентът на „Музикалната линия“ Емил Братанов а.к.а Британски. Аз към 21 часа, леко притеснен още, изчаквах Камелия Тодорова в една от залите на НДК, където тя завършваше концерта си с групата „Луд гидия“. Камелия има също ЧРД на 21 януари. Предварително ми хрумна да я поканя в Дарик и да попеем заедно „happy birthday“. Кеми се нави и нещата станаха. Метнахме се на 2 таксита заедно с Боби и Заки от „Авеню“, тогава пиари на Камелия. И някъде към 22 часа се озовахме в Студентски град, в Дарик. Започнах и направих първото си интервю и наистина пяхме. Камелия беше и е голяма звезда. Виждал съм нейни снимки с Фреди Меркюри и Джо Кокър, които братски я прегръщат.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Че трябва да си искрен и да си подготвен.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Донякъде еднообразието. Гледал съм винаги едно интервю да не си прилича с друго. Същото така се опитвам да надграждам.
Някой разплаквал ли те е?
Много пъти. Често певецът Георги Христов, който е много емоционален и директен човек. И аз него мисля, съм го насълзявал.
Забавляваше ли се?
Е как не, това са 30 години приятелства, гостувания световни звезди, най-големите български изпълнители и актьори, начинаещите родни гласове. Топ беше това време! Дарик е моят втори дом.
Какво те мотивираше тогава?
Самата журналистика, самото радио, самите слушатели. Много хора са ми признавали по-късноq че „Купон на изток от рая“ им е променил живота.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Да си дисциплиниран. Да уважаваш колегите си. За мен от охраната до топ водещите и обратно към чистачката, всички са голямото семейство на Дарик. Всички сме в един отбор. Неслучайно през години съм измислял подобни слогани за Дарик. „Един за всички и всички за Дарик радио“ е мое хрумване.
Покажи ни снимка от този период!
Снимката наистина е историческа, от 1996 година някъде. Тук сме в първото студио на Дарик радио в сградата на „Минпроект“, горе в Студентския. Това са отляво надясно колегата Светлин Давидов и досега в Дарик, Наталия Димитрова, тогава във „Вирджиния рекърдс“ сега PR на „Да, Бъ.гария“, аз по средата, зад мен холивудският актьор и голям приятел на Дарик радио и на България Томас Арана, Елица Вутова, която ме запозна с Томас и колегата Андрей Йончев, който дълго време подреждаше музиката на Дарик, от 20 години избра да живее във Виена.
Ники Кънчев, автор и водещ на предаванията „Купон на изток от Рая“ и „Ники Кънчев шоу“
Отявлен хуморист, подчертан сатирик и професионален колекционер на истории, водещият на Следобедния блок на Дарик се оказа най-младият труженик в лексикона - Драгомир Симеонов.
Кога започна първата си работа и каква беше тя?
Бях на шест и половина, когато участвах в едно предаване по БНТ. Трябваше да кажа стихотворение за това колко е трудно да си възрастен, докато се опитвам да си залепя мустаци. Много труд хвърлих и за двете, освен това платиха скромен хонорар на родителите ми. Затова с пълно право го смятам за първата си работа. Уви, БНТ не пази архив, но това си е тяхна работа.
Какво помниш от първия си работен ден?
Голям ентусиазъм ме владее на всеки първи работен ден. Включително и на всеки първи от месеца. Иначе помня всички подробности. Най-вече факта, че бях два часа по-рано на уреченото място. Нали ви казах: голям ентусиазъм.
Кое беше най-важното нещо, което научи в началото?
Да бъда дисциплиниран и къде е тоалетната.
Най-голямото предизвикателство, което е трябвало да преодолееш в работата си?
Мързелът.
Някой разплаквал ли те е?
Аз плача само на филми. Така че никой не може да ме разплаче, докато не направят филм за него.
Забавляваше ли се?
Постоянно. А не винаги трябва да го показваш. Начумерените правят впечатление, че работят по-усърдно.
Какво те мотивираше тогава?
Парите и славата. Тоест, как да остана мотивиран и без тях.
Кой е най-полезният ти трудов навик?
Мога да имитирам работа.
Покажи ни снимка от този период!
